Източните разклонения на Коньовска планина със сигурност са добре познати поне на определена част от населението на страната. Именно там е разположено село Мламолово, което се намира на 42 км разстояние от областния град Кюстендил. Но има още един град – Бобовдол, до който от селото се стига след изминаването на само три км. Надморската височина в местността Разметаница е средно около 500 м, а точно там се намира населеното място. Горещица, Асар и Бобовдолска са три реки, като всяка една от тях тече през пределите на селото. В него климатът може да се охарактеризира като континентален. Историята на селото започва още от древността, когато по нашите земи са господствали многобройните тракийски племена. От този период има намерени големи находища от злато, като за получаването му са се използвали старинните и доказани технологии в лицето на добиване и промиването. Но по-късно добивът на злато е изоставен и за това има две вероятни причини.
Първата и по-логична е свързана с изчерпването на залежите в Мламолово, но не бива да забравяме и за последвалия период на опустошение и грабежи. По време на Великото преселение на народите за периода 4-6-ти век настъпват редица катаклизми, в резултат на което много населени места изцяло са разрушени и опожарени. Маламо от новогръцки е преведена като злато, само че по-скоро тук личат тракийски остатъци в наименованието. Ето защо няма гаранции, че селото носи това име точно поради наличието на златните находища. Що се отнася за теориите относно точното местонахождение на селото,точно както с изоставянето на златото има две разпространени версии. Съгласно първата има три съставни махали на селото, носещи съответно имената Асар,Подкарище и Марено. Но втората версия също заслужава нашето внимание и тя е, че в резултат на неизвестни причини селото е принудено цели три пъти да мести своето разположение. В одолния край на Асар е първото местоположение на населеното място, като местните го наричат не без основание Суха чешма. Там в действителност е имало чешма, за съжаление пресъхнала и неспособна да осигури вода за пиене на хората. При прокарването на водопровод има намерени колкото човешки бой високи бъчви, пълни с жито.
След този период местността Подкарище се превръща в местонахождението на Мламолово. Този период обаче е само временен и краткотраен, защото мястото се оказва недостатъчно плодородно и снабдено с вода. Така се поставя началото на Марено, което се превръща в окончателното място на ситуиране на населеното място. Именно тук се построява и първата църква за хората, носеща името Св. Спас. Вече по това време бившият рудник не съществува и на негово място е издигнат храмът. Днес от църквата все още ясно личат останки, а ако тръгнем в обратна посока към Бобовдол, със сигурност ще се натъкнем на новопостроена църква. Тя носи името Св. Троица, но и тя е напълно заличена и минава доста време, докато на нейно място се построи нов храм. Това става чак години след освобождението на страната от турско робство – този път името на църквата е Успение Богородично, като на този етап няма данни тя да не функционира.
